This Friday: Mexico!

Patricio Zorrilla

Current Mission: have fun in europe

Right now I am a volunteer for the European Voluntary Service and Youth For Understanding in a project called \\The World’s Coloured Glasses// in Bulgary, I’m going to stay here for a year untill January 2013 then I’ll have to go back to Mexico to continue studying Industrial Engineering at Universidad de Monterrey, I was an exchange student in 2007-08 in Germany. I’m a pretty humorous person and like to make jokes all the time. I also like to go dancing and drinking . I love visiting every city I can and look at funny things there.

Interests

Cities sightseeing, engineering, reading, painting, photography, dancing, making friends all over the world, concerts, music, backpackig, exchange experiences, etc.

Philosophy

My philosophy is what you give is what you get so I allways try to make things the best I can and also being pretty friendly with everyone so when I need it I get also the same treatment

Неформално образование – методи

Неформално образование – методи

За постигане на по-добър резултат, при осъществяване на младежки инициативи, дейности и проекти е от изключително значение, всеки участник да се чувства добре в компанията на другите. Поради това, всеки проект трябва да включва време за опознаване между участниците. Съществуват два вида упражнения за опознаване – за участници, които изобщо не се познават и такива, които могат да научат нещо повече за човека до тях, което ще им помогне в по-нататъшната работа.

В този брой предлагаме три упражнения, които се надяваме да са ви полезни.

Как е името ти?

Цел: Поименно запознаване на участниците

Времетраене: 10 мин.

Описание: Участниците са подредени в кръг. Един от тях прави крачка напред и казва името си. Всички останали заедно повтарят името му, след което участника се връща в кръга. Следващия участник също прави крачка напред и казва името си, а останалите го повтарят и т.н.

Заключение: Това упражнение спомага за по-бързо запомняне на собствените имена и за сближава участниците

Аз съм…

Времетраене: 15 – 30 мин. (зависи от броя на участниците)

Материали: хартия А4, маркери

Описание: Всеки участник получава лист озаглавен “АЗ СЪМ…”, на който трябва да се напише с големи и четливи букви три характерни неща за себе си, които не се забелязват на пръв поглед – това изключва неща като аз съм жена и нося очила или имам червена коса. Всеки решава за себе си какво да избере. Листовете се прикрепят към дрехите. Всички стават едновременно и започват да се движат из стаята. Всеки трябва да се представи на всички останали като се здрависва с тях, казва си името, разглежда листа на събеседника и прави кратки коментари или задава въпроси. Така между хората още в началото са осъществява истински личен контакт. Това упражнение може да се направи по време на първата кафе-пауза, ако се изпълнява по време на семинар или тренинг.

Интервю на маса

Цел: Участниците повеждат интервю помежду си и така за кратко време научават максимално много за опита и успехите в обществения живот на партньорите си. (участие в проекти, инициативи, училищни мероприятия и т.н.)

Материали: символи за масите и папките (предварително подготвени)

Времетраене: 30 мин

Предварителна подготовка: Подреждат се 4-5 маси, отдалечени една от друга, всяка от които е за 6-8 души. В средата на всяка маса се поставя по един символ, изрязан от хартия, който трябва да бъде достатъчно ярък, привлекателен и лесно запомнящ се.

Описание: Всички участници се разделят на две или три групи, така че на една маса да седнат по възможност хора, които не се познават, или знаят малко един за друг. Това става, като още по време на раздаването на папките с материали, в които предварително са разпределени символите. Всеки намира мястото си и първата му изненада е, че е далеч от познатите си и седи на една маса с хора, които все още познава малко.

Участниците на всяка маса се разделят по двойки (на принципа случайно седнали един до друг). Във всяка двойка единият от партньорите става интервюиращ, а другия интервюиран. Регламентът е в рамките на три минути този, който задава въпросите да успее максимално да се информира за подробности от обществения живот на събеседника си. След това ролите се сменят.

След като “интервюто” вече е направено, всеки от участниците в играта представя на останалите членове на групата своя събеседник, като се старае да възпроизведе точно и изчерпателно фактите, които току-що е научил.

Всяка група обобщава обществените интереси и дейностите на своите участници и ги представя пред голямата група.

expressing my mood with a poem ♥

Пътека

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,

плаче вятърът – сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека…

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка – и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна…

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко… и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш – така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори – догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти – прецъфтява,

туй, което се ражда – умира.

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

… Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана…

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна…

The Apartheid Wall in Palestine- what you don’t know

This is a report from the book “The Wall in Palestine: Facts, Testimonies, Analysis and Call to Action”, I found t interesting to the non-musulman and I think it’s interesting to know that things like this happen even in our democracy 21st century…

The Wall: Current Devastation and Future Plans
In June 2002, Israel began implementing the next stage of its expansionist and repressive program by building
a Wall inside the West Bank that would run at least the West Bank’s entire length. Not surprisingly, the path of the
ever-winding Wall would follow, consistently, the logic of land confiscation and control, including the annexation
of settlements and the caging off of built-up, Palestinian areas. Contrary to worldwide news reports, the Wall (also
referred to as the “fence”, “separation barrier”, and particularly deceptively the “security fence”) will not mark the
1967 border, also known as the Green Line. The Wall is in fact a major land grab and a sealing of the fate of the
Occupied Territories and of Palestine.
Currently, signs of the Wall—and its impact—can be seen in its “first phase” taking place in the Qalqiliya, Tulkarm,
and Jenin districts, along with current construction and destruction for the Wall that is taking place in Jerusalem
and Bethlehem. In all of these areas, the Wall is nearing completion; Israel announced the completion of 27
kilometers of the Wall in April 2003. In the first phase areas alone, which represent only 1/3 of the Wall (in its
shortest form), 65 communities will be affected, including over 200,000 people. So far, massive destruction has
been felt by communities including the razing of agricultural land, damage to irrigation networks, isolation of
water resources, and the demolition of homes and community infrastructure; all of this atop of the prevention
of accessing their land, markets, and traveling for employment and to visit family. The Wall’s first phase draws
attention to the affects of the Wall and the expected impacts of its existence and continuation.
The Wall in its current mapping snakes its way inside the West Bank at points up to 6 kilometers, such as by
Jayyus and ‘Isla in Qalqiliya district, effectively confiscating substantial amounts of Palestinian land. Amidst these
devastating prospects and “developments,” Israel is nearing the final approval of an expanded Wall plan which
will move the Wall even further east, up to 16 km inside the West Bank in order to annex settlements such as Ariel,
Immanuel, and Kedumim. At the same time, the Israeli proposal for a second Wall along the Jordan Valley and
running somewhat parallel to the first Wall, which was publicly introduced in March 2003, is soon to begin. With
the construction of the expanded and second Wall, Israel will isolate—amidst plans of direct control—some 1/2 of
the West Bank, as the Wall will run the length of over 650 kilometers!

Today, in Jerusalem, the Wall is furthering the complete isolation of the heart of Palestine. Once the commercial,
social, religious, and historical center of the West Bank, and to all of historic Palestine prior to 1948, this city
has become inaccessible to the majority of Palestinians under the Israeli closure system that began some ten
years ago and which the Wall is now solidifying. In Bethlehem, also a religious and cultural center in Palestine,
the Wall is severing the city’s connection with Jerusalem, the rest of the West Bank, and among communities
within the area.
Moreover, east of the Green Line along the first phase, it is expected that an additional, parallel wall, as well as
portions of the Trans-Israel Highway, will be built, further isolating the areas between the Wall and the Green
Line and expelling residents from their villages. The Wall is a continuation and magnification of the closure and
siege policy and a major “tool” to further shrink the already existing Palestinian ghettos. The impact of the Wall
cannot be underrated.
The Wall’s Structure
The Wall takes on a number of physical forms, such as the one in Qalqiliya, which is some 8-meters high made
of concrete and lined with watchtowers, as well as other areas where the Wall is a series of fences, some of
which are electric, and may include some or all of the following: trenches, roads, barbed wires, cameras, trace
paths for footprints, buffer zones, and spanning a width between 70-100 meters. In Bethlehem the Wall consists
of both structures: fences (including electric), buffer zones, sensors, trenches, and barbed wires, included of
which is a by-pass road for complete isolation of the city from the West Bank, as well as a concrete Wall that is
to encircle part of the community. Whatever the structural differences, the affects are the same.
The idea of the Wall is not new, both conceptually and literally. Talk within Israel and its establishment of
erecting barriers and further isolating Palestinian communities precedes the start of the Intifada. The majority
of the Wall’s projection continues to be kept secret by the Israeli military and government. Maps that exist
today of the Wall, the expanded Wall, and the second Wall are based on Israeli military confiscation orders
which farmers received and which were accompanied by small maps of their communities, as well as maps
produced by the Yesha settlers council with the support of the Israeli Ministry of Defense. In addition, leaks
and statements to the Israeli media and the Israeli courts by the military and government, though sporadic, also
function as sources of information. The military has officially refused to publish the map of the Wall, and any
public acquisition of maps of the first phase of the Wall have been after the destruction begins, and usually
indirectly through a map being given to a particular locality or served to an Israeli judge in a court hearing.
Sealing the Fate
The official Israeli rhetoric which states that (dehumanizing) crossing points for people and goods along the Wall
will be established is not expected to come into fruition on any practical level, since Israel’s permit system is
a notorious pretense for closure and violation of freedom of movement. According to the Israeli Human Rights
organization B’Tselem, Israel did not allocate enough money in this year’s budget for such crossings, giving
just enough time for much of the lands in the first phase areas to dry out. The spiral of land confiscation and
indescribable human suffering in the Occupied Territories is the direct cause of Israel’s relentless ability to act
with impunity, accompanied by strategic lip service.
Amidst communities facing Israel’s destructions, there has been insufficient outcry both nationally and
internationally. Communities where the Wall is currently being built have been expressing their disappointment
with the Palestinian Authority’s lack of support for their suffering; the communities continue to demand that the
Authority take a strong position against the Wall and make a precondition for any “negotiations” with Israel to
halt all construction of the Wall, return confiscated lands to its rightful owners, and compensate those who had
land and property damaged or destroyed. On the international level, the limited exposure and knowledge of the
Wall only further highlights the discrepancy between what is presented and what is actually taking place; the
need to make the facts known is critical.
The expanded Wall and the Jordan Valley Wall together surface a map of the West Bank sliced on two sides,
with two large, disconnected areas in the middle, and within them numerous ghettos of villages and towns with
no freedom of movement, surrounded by settlements, military bases, by-pass roads, and checkpoints. If the
expanded Wall and second Wall are completed, the West Bank will be divided into three disconnected cantons
with movement between nearly impossible. As a façade of negotiations is being brokered over the creation of
a Palestinian state, in actuality the Wall—called by the Campaign as the Apartheid Wall–is shaping the future of
Palestine as it solidifies the Occupation’s incessant injustices to the Palestinian people.

Инициативата Click a Tree

Инициативата Click a Tree
Покажете готовността си да действате срещу климатичните промени: Засадете дърво!

Добре дошъл на сайта на Европейската комисия „Кликни и засади дърво“.

Всяка година дърветата абсорбират около 9 милиарда тона въглероден диоксид, но заради постоянното им изсичане почти два милиарда тона остават в атмосферата. Чрез засаждане на повече дървета можем да балансираме климата на Европа и да направим обкръжението си малко по-зелено!

Включете се в нашето състезание и популяризирайте нуждата от действия срещу все по-застрашителните промени в климата.

Европейската комисия кани всички млади европейци да се включат в инициативата Click a Tree и да се противопоставят на климатичните промени.

Дай своя принос към природата като засадиш дърво днес! Включи се в кампанията като се регистрираш тук.

Като един от първите 5 000 участници ще получите от Европейската комисия безплатно младо дръвче (Euonymus europeus, 15 – 20 см високо). То ще ви бъде доставено заедно с инструкции как да го засадите. Всичко, което трябва да направите, е да вземете дръвчето, да прегледате съветите за засаждане, да засадите дръвчето и да го снимате. Качете снимката и имате шанс да спечелите великолепно приключение в лагера за еко-обучение.

Поемете дълбоко въздух и се посветете на идеята сега. Прочетете повече за Предизвикателството.

Допълнителна информация за борбата срещу изменението на климата можете да намерите на http://ec.europa.eu/climateaction.